Безглутенов сладкиш със сини сливи и маслен вкус 😍

Тази рецепта е публикувана за първи път през 1983 във в-к New York Times. Рецептата е простичка, но по мое мнение гениална. Резултатът е страхотен, сочен и същевременно хрупкав маслено-сливов шедьовър 😍. Със сигурност би станал много вкусен и с други сезонни плодове, като праскови, круши, смокини,…
Продукти
- Блат:
- 115гр масло
- 200гр захар
- 120гр безглутеново брашно
- 10гр нишесте от тапиока
- 1/2чл ксантанова гума
- 2 големи яйца (на стайна температура)
- 1чл ванилия
- 2чл бадемова есенция
- 1 пак бакпулвер
- 1/2чл сол
- Топинг:
- 12 Сини сливи
- 2сл лимонов сок
- 1-2чл Канела
- 2-3-4сл захар (в зависимост от сладостта на сливите) - аз използвах 2сл бяла захар и 2сл кокосова захар
Приготвяне
- В купа смесих сухите съставки (безглутеновото брашно, нишестето от тапиока, ксантановата гума, солта и бакпулвера) и разбърках добре. Оставих на страна.
- Сините сливи измих, разполових и почистих от костилките. Оставих на страна.
- За сладкиша използвах форма за печене с ринг - на дъното застлах с хартия за печене, а рингът намазах с масло и обрашних.
- В друга голяма купа с сложих мекото масло и захарта и разбих с миксера докато се получи пухкава бледо-жълта смес. След това добавих едно по едно яйцата, после ванилията, бадемовата есенция и отново разбърках с миксера. Пресях брашнената смес и добавих в купата с яйчената смес. Разбърках хубаво с гумена шпатула и изсипах във формата за печене.
- Отгоре разпределих измитите и разполовени сливи с обелката нагоре! (Много е важно сливите да са положени в тази посока, за да пуснат соковете си надолу в сладкиша и да го направят сочен), като е хубаво да има известно отстояние между тях и ринга, защото като се пекат и карамелизират биха залепнали за него. Поръсих ги с лимоновия сок, после канелата и отгоре с 2 лъжици бяла захар и 2 лъжици кокосова захар (моите сливи не бяха много сладки, ако са сладки може да се намали количеството захар на тази стъпка).
- Пекох в предварително загрята на 175гр с вентилатор, фурна за 45 мин или до златист загар и суха клечка. Ако има нужда времето за печене може да се увеличи.
- Когато го извадих от фурната оставих да се охлади напълно върху решетка, след това сервирах с бита сметана. Този сладкиш би бил още по-хубав в деня след като е изпечен, защото сливите пускат соковете си и става още по-сочен, но аз лично не успях да устоя на изкушението и го ядохме още на първия ден. Добре е да се съхранява в хладилник.